Случаен стих
Колко само боли свободата,
изплетена с въже от самота.
И колка страшна е само тъмнината,
изпълва ме тя с болка и тъга.
Загубя ли те животът ми ще спре,
ще остана сама на света
Как ще продължа и накъде,
скита се без отговор една душа.
Ще заминеш и ще мине време скоро с друга ще ме замениш,
незнаещ колко значиш ти за мене,
че те обичам толкова дано простиш.
Сърцето ми гасне от болка сломено,
иска да върне целувките сладки,
то винаги ще помни тъжно и ранено,
колко го обичаше макар и за кратко!
Случаен разказ
Чувстваше се особено сама. Не самотна, а сякаш нещо липсваше.
Работеше усилено и се държеше ведро с околните. Отвреме-навреме се оглеждаше, за да види все същите угрижени лица, с очи, пълни с тъга.
Тя беше весела, смела и дори безгрижна. Поне това виждаха останалите. Но нещо липсваше.
Откакто се запозна с Него светът сякаш се промени. Стана някак неусетно. Видяха се, погледнаха се очи в очи и усетиха, че не са сами. И двамата не мислеха, че това може да е Любов. За тях беше нещо повече.
Сега Той беше далече. Но Тя усещаше, когато Той мисли за Нея.
Понякога, вървейки по улицата, усещаше лек допир по косата си. Не беше вятърът. Усмихваше се леко и питаше наум:
"Какво има?". Чуваше
